смота́вам

разговорно

1. (какво) Намотавам, навивам (прежда, плат).

2. (преносно, кого) Заблуждавам, забърквам; излъгвам.

Ако някой пита за мене, смотай го нещо.

3. (преносно, какво) Слагам някъде на закрито, между други неща, така че е трудно за откриване.

Смотала съм си парите някъде.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смотавам смотаваме
второ лице смотаваш смотавате
трето лице смотава смотават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смотавах смотавахме
второ лице смотава смотавахте
трето лице смотава смотаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смотавах смотавахме
второ лице смотаваше смотавахте
трето лице смотаваше смотаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смотавай смотавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотавал смотавала смотавало смотавали
членувана смотавалия смотавалата смотавалото смотавалите
с пълен член смотавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотавал смотавала смотавало смотавали
членувана смотавалия смотавалата смотавалото смотавалите
с пълен член смотавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотаван смотавана смотавано смотавани
членувана смотавания смотаваната смотаваното смотаваните
с пълен член смотаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смотаващ смотаваща смотаващо смотаващи
членувана смотаващия смотаващата смотаващото смотаващите
с пълен член смотаващият — — —
Деепричастие
смотавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне смо-та-вам
  • форми смотаваш, несв. и смотая, св.
Източник
смотавам се

Скривам се, изчезвам без да ме забележат.

Къде се е смотала пак секретарката?
  • възвратен глагол
  • форми смотая се