намота́вам

(какво) С мотаене навивам определено количество върху нещо.

Намотах преждата върху мотовилката.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намотавам намотаваме
второ лице намотаваш намотавате
трето лице намотава намотават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намотавах намотавахме
второ лице намотава намотавахте
трето лице намотава намотаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намотавах намотавахме
второ лице намотаваше намотавахте
трето лице намотаваше намотаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намотавай намотавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намотавал намотавала намотавало намотавали
членувана намотавалия намотавалата намотавалото намотавалите
с пълен член намотавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намотавал намотавала намотавало намотавали
членувана намотавалия намотавалата намотавалото намотавалите
с пълен член намотавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намотаван намотавана намотавано намотавани
членувана намотавания намотаваната намотаваното намотаваните
с пълен член намотаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намотаващ намотаваща намотаващо намотаващи
членувана намотаващия намотаващата намотаващото намотаващите
с пълен член намотаващият — — —
Деепричастие
намотавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-мо-та-вам
  • форми намота́ваш, несв. и намота́я, св.
Източник