-
сляп -
1. Който не може да вижда; лишен от зрение, незрящ.
Сляп по рождение.
Сляп с едното око.
Организация на слепите хора.
-
2. (преносно) Който е неграмотен.
Останал е сляп за книгите, но беше много любознателен.
-
3. (преносно) Който е неразумен, заблуден; доверчив.
Сляпа любов.
Сляп за истинското положение.
Сляпа вяра.
-
4. (преносно) Който няма изход.
Сляпа улица.
Сляп тунел.
-
5. (преносно) Който се извършва без видимост, без участие на зрението.
Сляп полет.
Цирей без връх на повърхността на кожата.
(разговорно) Времето, когато човек е решил да се жени и не се колебае повече.
Подземен гризач, който яде луковици и корени и е със закърнели очи.
Началната част на дебелото черво у човека и у някои животни с червеобразен израстък — апендикса.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сляп | сляпа | сляпо | слепи |
| членувана | слепия | сляпата | сляпото | слепите |
| с пълен член | слепият | — | — | — |