сляп

1. Който не може да вижда; лишен от зрение, незрящ.

Сляп по рождение.
Сляп с едното око.
Организация на слепите хора.

2. (преносно) Който е неграмотен.

Останал е сляп за книгите, но беше много любознателен.

3. (преносно) Който е неразумен, заблуден; доверчив.

Сляпа любов.
Сляп за истинското положение.
Сляпа вяра.

4. (преносно) Който няма изход.

Сляпа улица.
Сляп тунел.

5. (преносно) Който се извършва без видимост, без участие на зрението.

Сляп полет.
Сляп цирей

Цирей без връх на повърхността на кожата.

Сляпата неделя

(разговорно) Времето, когато човек е решил да се жени и не се колебае повече.

Сляпо куче

Подземен гризач, който яде луковици и корени и е със закърнели очи.

Сляпо черво

Началната част на дебелото черво у човека и у някои животни с червеобразен израстък — апендикса.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сляп сляпа сляпо слепи
членувана слепия сляпата сляпото слепите
с пълен член слепият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сляп
  • форми сляпа, сляпо, мн. слепи
Източник