скъпя́

(какво) Не прахосвам, не пилея; икономисвам, пестя.

Скъпя думите си.
Скъпя олиото.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице скъпя скъпим
второ лице скъпиш скъпите
трето лице скъпи скъпят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице скъпих скъпихме
второ лице скъпи скъпихте
трето лице скъпи скъпиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице скъпях скъпяхме
второ лице скъпеше скъпяхте
трето лице скъпеше скъпяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скъпи скъпете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скъпил скъпила скъпило скъпили
членувана скъпилия скъпилата скъпилото скъпилите
с пълен член скъпилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скъпял скъпяла скъпяло скъпели
членувана скъпялия скъпялата скъпялото скъпелите
с пълен член скъпялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скъпящ скъпяща скъпящо скъпящи
членувана скъпящия скъпящата скъпящото скъпящите
с пълен член скъпящият — — —
Деепричастие
скъпейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне скъ-пя
  • форми скъпиш, мин. св. скъпих, мин. прич. скъпил, несв.
Източник
скъпя се

Не обичам да давам или да изразходвам много от своята собственост; проявявам скъперничество, свиди ми се.

Той се скъпи да даде помощ за сираците.
  • възвратен глагол