та́ча

1. (кого, какво) Отнасям се с уважение; зачитам, оценявам, уважавам, ценя.

Тача мъдростта му.
Тача го като човек.

2. (кого, какво, разговорно) Харесвам.

Тача рок.
Тача жабешки бутчета.
  • благоговея пред
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тача тачим
второ лице тачиш тачите
трето лице тачи тачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тачих тачихме
второ лице тачи тачихте
трето лице тачи тачиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тачех тачехме
второ лице тачеше тачехте
трето лице тачеше тачеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тачи тачете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тачил тачила тачило тачили
членувана тачилия тачилата тачилото тачилите
с пълен член тачилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тачел тачела тачело тачели
членувана тачелия тачелата тачелото тачелите
с пълен член тачелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тачен тачена тачено тачени
членувана тачения тачената таченото тачените
с пълен член таченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тачещ тачеща тачещо тачещи
членувана тачещия тачещата тачещото тачещите
с пълен член тачещият — — —
Деепричастие
тачейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне та-ча
  • форми та́чиш, мин. св. та́чих и тачи́х, мин. прич. та́чил и тачи́л, несв.
Източник