Източник
-
сконфу́зен -
Който се е сконфузил; засрамен.
Сконфузен погледнах към празната чиния.
сконфузено
— наречие
сконфузеност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сконфузен | сконфузна | сконфузно | сконфузни |
| членувана | сконфузния | сконфузната | сконфузното | сконфузните |
| с пълен член | сконфузният | — | — | — |