ска́стрям

(кого, разговорно) Внезапно се скарвам на някого с груб тон по повод на негова постъпка или на негови думи; скарвам се, смъмрям, сгълчавам, нахоквам, срязвам.

Жена му го скастри набързо и той замълча.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице скастрям скастряме
второ лице скастряш скастряте
трето лице скастря скастрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице скастрях скастряхме
второ лице скастря скастряхте
трето лице скастря скастряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице скастрях скастряхме
второ лице скастряше скастряхте
трето лице скастряше скастряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скастряй скастряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скастрял скастряла скастряло скастряли
членувана скастрялия скастрялата скастрялото скастрялите
с пълен член скастрялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скастрял скастряла скастряло скастряли
членувана скастрялия скастрялата скастрялото скастрялите
с пълен член скастрялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скастрян скастряна скастряно скастряни
членувана скастряния скастряната скастряното скастряните
с пълен член скастряният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скастрящ скастряща скастрящо скастрящи
членувана скастрящия скастрящата скастрящото скастрящите
с пълен член скастрящият — — —
Деепричастие
скастряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне скас-т-рям
  • форми скастряш, несв. и скастря, св.
Източник