се́щам

(какво) Усещам, чувствам.

Не сещам ни жега, ни студ.

старобълг старобългарски се́щам

старобълг. старобълг. сѣтити сѧ. Сродни думи: лит. saisti „гадая, предсказвам“, старосканд. siða „чародействам“ от ИЕ *soi-to.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сещам сещаме
второ лице сещаш сещате
трето лице сеща сещат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сещах сещахме
второ лице сеща сещахте
трето лице сеща сещаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сещах сещахме
второ лице сещаше сещахте
трето лице сещаше сещаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сещай сещайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сещал сещала сещало сещали
членувана сещалия сещалата сещалото сещалите
с пълен член сещалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сещал сещала сещало сещали
членувана сещалия сещалата сещалото сещалите
с пълен член сещалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сещащ сещаща сещащо сещащи
членувана сещащия сещащата сещащото сещащите
с пълен член сещащият — — —
Деепричастие
сещайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне се-щам
  • форми сещаш, несв. и сетя, св.
Източници
се́щам се

1. Идва ми на ум, хрумва ми.

2. Спомням си.

Сетих се, че имам книгата, която искаш.

3. Досещам се, отгатвам.

Не се сещам за какво говориш.
  • възвратен глагол
  • форми сещаш се, несв. и сетя се, св.