се́тя

1. Възприемам със сетивата си.

2. възвр. Идва ми на ум, хрумва ми, припомням се нещо забравено.

*сѣтити старобългарски се́тя

старобълг. *сѣтити (сѧ), производен на старобълг. сѣть „мрежа“ (Зогр., Мар., Асем.), първоначално *sětь „връзка“ > *sětiti „правя връзка“ > „припомням си“. Балкано-балтийски изоглос - бълг. сетя, сръб. сјетити се лит. saisti, saičiu „гадая, предсказвам“, производен на лит. saitas, sietas „връзка, въже“, свързан с латв. saite „връзка, въже“, старосканд. siða „чародействам“, seið „чародейство“, seiðr „връзка, корабно въже“, уелс., брет. hud „чародейство“, ИЕ *soi-to „връзка, магия“ от *sei- „свързвам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сетя сетим
второ лице сетиш сетите
трето лице сети сетят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сетих сетихме
второ лице сети сетихте
трето лице сети сетиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сетех сетехме
второ лице сетеше сетехте
трето лице сетеше сетеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сети сетете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сетил сетила сетило сетили
членувана сетилия сетилата сетилото сетилите
с пълен член сетилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сетел сетела сетело сетели
членувана сетелия сетелата сетелото сетелите
с пълен член сетелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сетещ сетеща сетещо сетещи
членувана сетещия сетещата сетещото сетещите
с пълен член сетещият — — —
Деепричастие
сетейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне се-тя
  • форми сетиш, мин. св. сетих, мин. прич. сетил, св.
Източници
  • възвратен глагол
  • форми сетиш се, мин. св. сетих се, мин. прич. сетил се, св.