се́пна

1. Стрясвам от сън, събуждам внезапно.

2. възвр. Пробуждам се изведнъж, опомням се, идвам на себе си.

Виж:

Праслав. диал. *sěpati, бълг. диал. сепам „дърпам“ (Врачанско), укр. сіпати, пол. siepać „дърпам, скубя, изтръгвам; треса“, д.-луж. sepaś „бия (за пулс, сърце)“

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сепна сепнем
второ лице сепнеш сепнете
трето лице сепне сепнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сепнах сепнахме
второ лице сепна сепнахте
трето лице сепна сепнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сепнех сепнехме
второ лице сепнеше сепнехте
трето лице сепнеше сепнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сепни сепнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сепнал сепнала сепнало сепнали
членувана сепналия сепналата сепналото сепналите
с пълен член сепналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сепнел сепнела сепнело сепнели
членувана сепнелия сепнелата сепнелото сепнелите
с пълен член сепнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сепнат сепната сепнато сепнати
членувана сепнатия сепнатата сепнатото сепнатите
с пълен член сепнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне сеп-на
  • форми сепнеш, мин. св. сепнах, мин. прич. сепнал, св.
Източници