сгъ́рча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сгърча сгърчим
второ лице сгърчиш сгърчите
трето лице сгърчи сгърчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сгърчих сгърчихме
второ лице сгърчи сгърчихте
трето лице сгърчи сгърчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сгърчех сгърчехме
второ лице сгърчеше сгърчехте
трето лице сгърчеше сгърчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сгърчи сгърчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сгърчил сгърчила сгърчило сгърчили
членувана сгърчилия сгърчилата сгърчилото сгърчилите
с пълен член сгърчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сгърчел сгърчела сгърчело сгърчели
членувана сгърчелия сгърчелата сгърчелото сгърчелите
с пълен член сгърчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сгърчен сгърчена сгърчено сгърчени
членувана сгърчения сгърчената сгърченото сгърчените
с пълен член сгърченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне сгър-ча
  • форми сгърчиш, мин. св. сгърчих, мин. прич. сгърчил, св.
Източник