свъ́рна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице свърна свърнем
второ лице свърнеш свърнете
трето лице свърне свърнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице свърнах свърнахме
второ лице свърна свърнахте
трето лице свърна свърнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице свърнех свърнехме
второ лице свърнеше свърнехте
трето лице свърнеше свърнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свърни свърнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свърнал свърнала свърнало свърнали
членувана свърналия свърналата свърналото свърналите
с пълен член свърналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свърнел свърнела свърнело свърнели
членувана свърнелия свърнелата свърнелото свърнелите
с пълен член свърнелият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне свър-на
  • форми свърнеш, мин. св. свърнах, мин. прич. свърнал, св.
Източник