Източник
-
свръ́щам -
1. Променям посоката на движение, като завивам.
Той свърна в уличката зад последната къща.
-
2. Отбивам се за малко някъде, наминавам.
-
3. (разговорно, само свършен вид) Върша нещо набързо, непретенциозно; сваря, намеря.
Разтури багажа си, както свърне.
Кой накъдето свърне
(разговорно) В коя да е посока, в която посока се случи.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | свръщам | свръщаме |
| второ лице | свръщаш | свръщате |
| трето лице | свръща | свръщат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | свръщах | свръщахме |
| второ лице | свръща | свръщахте |
| трето лице | свръща | свръщаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | свръщах | свръщахме |
| второ лице | свръщаше | свръщахте |
| трето лице | свръщаше | свръщаха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| свръщай | свръщайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | свръщал | свръщала | свръщало | свръщали |
| членувана | свръщалия | свръщалата | свръщалото | свръщалите |
| с пълен член | свръщалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | свръщал | свръщала | свръщало | свръщали |
| членувана | свръщалия | свръщалата | свръщалото | свръщалите |
| с пълен член | свръщалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | свръщащ | свръщаща | свръщащо | свръщащи |
| членувана | свръщащия | свръщащата | свръщащото | свръщащите |
| с пълен член | свръщащият | — | — | — |
Деепричастие
| свръщайки |