свръ́щам

1. Променям посоката на движение, като завивам.

Той свърна в уличката зад последната къща.

2. Отбивам се за малко някъде, наминавам.

3. (разговорно, само свършен вид) Върша нещо набързо, непретенциозно; сваря, намеря.

Разтури багажа си, както свърне.
Кой накъдето свърне

(разговорно) В коя да е посока, в която посока се случи.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице свръщам свръщаме
второ лице свръщаш свръщате
трето лице свръща свръщат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице свръщах свръщахме
второ лице свръща свръщахте
трето лице свръща свръщаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице свръщах свръщахме
второ лице свръщаше свръщахте
трето лице свръщаше свръщаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свръщай свръщайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свръщал свръщала свръщало свръщали
членувана свръщалия свръщалата свръщалото свръщалите
с пълен член свръщалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свръщал свръщала свръщало свръщали
членувана свръщалия свръщалата свръщалото свръщалите
с пълен член свръщалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свръщащ свръщаща свръщащо свръщащи
членувана свръщащия свръщащата свръщащото свръщащите
с пълен член свръщащият — — —
Деепричастие
свръщайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне свръ-щам
  • форми свръщаш, несв. и свърна, св.
Източник