сви́кна

2]].

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице свикна свикнем
второ лице свикнеш свикнете
трето лице свикне свикнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице свикнах свикнахме
второ лице свикна свикнахте
трето лице свикна свикнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице свикнех свикнехме
второ лице свикнеше свикнехте
трето лице свикнеше свикнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свикни свикнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свикнал свикнала свикнало свикнали
членувана свикналия свикналата свикналото свикналите
с пълен член свикналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свикнел свикнела свикнело свикнели
членувана свикнелия свикнелата свикнелото свикнелите
с пълен член свикнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свикнат свикната свикнато свикнати
членувана свикнатия свикнатата свикнатото свикнатите
с пълен член свикнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне свик-на
  • форми свикнеш, мин. св. свикнах, мин. прич. свикнал, св.
Източник