светота́тство

1. (остаряло, само единствено число) Крадене на свети предмети, обикновено от черква.

2. (само единствено число) Оскверняване, поругание, подигравка със свети чувства и предмети; кощунство.

3. Постъпка на оскверняване, кощунство.

На всяка крачка се вършат светотатства.
единствено число множествено число
нечленувана светотатство светотатства
членувана светотатството светотатствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне све-то-тат-с-тво
  • форми мн. светотатства
Източник