кощу́нство

1. Гавра, подигравка с нещо свято.

2. Постъпка, която представлява подигравка с нещо свято.

Кощунство над паметника на загиналите през войните.

производна от старобълг. коштоуна, коштюна μῦθος „измислен разказ, басня, приказка“ (Сим. сб., Шестоднев), коштоунати μυθολογειν „говоря, бърборя“ (Златоуст), кощуна (диал., Казанлъшко) „подигравка, гавра“. Свързана с кощисвам (диал., Русенско) „подигравам“, рус. костить, кощу, укр. костити „мъмря, хуля, оскърбявам“, рус. кощун „присмехулник“ - които се смятат за производни на кост (но срв. чеш. kostiti „обезкостявам“). Чуваш. куштан и тат. куштан „горделивец, шегаджия, кулак“ са заети от рус. кощун.

единствено число множествено число
нечленувана кощунство кощунства
членувана кощунството кощунствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ко-щун-с-т-во
  • форми мн. кощу́нства
Източници