сверя́вам

1. (какво) Съпоставям, сравнявам едно с друго (данни, числа, имена).

Сверявам препис с оригинал.

2. (какво) Проверявам часовник дали е точен и премествам стрелките.

сверяване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сверявам сверяваме
второ лице сверяваш сверявате
трето лице сверява сверяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сверявах сверявахме
второ лице сверява сверявахте
трето лице сверява сверяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сверявах сверявахме
второ лице сверяваше сверявахте
трето лице сверяваше сверяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сверявай сверявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сверявал сверявала сверявало сверявали
членувана сверявалия сверявалата сверявалото сверявалите
с пълен член сверявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сверявал сверявала сверявало сверявали
членувана сверявалия сверявалата сверявалото сверявалите
с пълен член сверявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сверяван сверявана сверявано сверявани
членувана сверявания сверяваната сверяваното сверяваните
с пълен член сверяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сверяващ сверяваща сверяващо сверяващи
членувана сверяващия сверяващата сверяващото сверяващите
с пълен член сверяващият — — —
Деепричастие
сверявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне све-ря-вам
  • форми сверяваш, несв. и сверя, св.
Източник