приравня́вам

1. (какво) Правя нещо да стане равно с друго.

2. (кого) Правя да стане равен по положение, степен с друг.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приравнявам приравняваме
второ лице приравняваш приравнявате
трето лице приравнява приравняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приравнявах приравнявахме
второ лице приравнява приравнявахте
трето лице приравнява приравняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приравнявах приравнявахме
второ лице приравняваше приравнявахте
трето лице приравняваше приравняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приравнявай приравнявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приравнявал приравнявала приравнявало приравнявали
членувана приравнявалия приравнявалата приравнявалото приравнявалите
с пълен член приравнявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приравнявал приравнявала приравнявало приравнявали
членувана приравнявалия приравнявалата приравнявалото приравнявалите
с пълен член приравнявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приравняван приравнявана приравнявано приравнявани
членувана приравнявания приравняваната приравняваното приравняваните
с пълен член приравняваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приравняващ приравняваща приравняващо приравняващи
членувана приравняващия приравняващата приравняващото приравняващите
с пълен член приравняващият — — —
Деепричастие
приравнявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-рав-ня-вам
  • форми приравняваш, несв. и приравня, св.
Източник
приравнявам се

Ставам равен с някого или с нещо.

  • възвратен глагол
  • форми приравня се