сбъ́рча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сбърча сбърчим
второ лице сбърчиш сбърчите
трето лице сбърчи сбърчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сбърчих сбърчихме
второ лице сбърчи сбърчихте
трето лице сбърчи сбърчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сбърчех сбърчехме
второ лице сбърчеше сбърчехте
трето лице сбърчеше сбърчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сбърчи сбърчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбърчил сбърчила сбърчило сбърчили
членувана сбърчилия сбърчилата сбърчилото сбърчилите
с пълен член сбърчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбърчел сбърчела сбърчело сбърчели
членувана сбърчелия сбърчелата сбърчелото сбърчелите
с пълен член сбърчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбърчен сбърчена сбърчено сбърчени
членувана сбърчения сбърчената сбърченото сбърчените
с пълен член сбърченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне сбър-ча
  • форми сбърчиш, мин. св. сбърчих, мин. прич. сбърчил, св.
Източник