сбъ́рчвам

(какво) Сбръчквам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сбърчвам сбърчваме
второ лице сбърчваш сбърчвате
трето лице сбърчва сбърчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сбърчвах сбърчвахме
второ лице сбърчва сбърчвахте
трето лице сбърчва сбърчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сбърчвах сбърчвахме
второ лице сбърчваше сбърчвахте
трето лице сбърчваше сбърчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сбърчвай сбърчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбърчвал сбърчвала сбърчвало сбърчвали
членувана сбърчвалия сбърчвалата сбърчвалото сбърчвалите
с пълен член сбърчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбърчвал сбърчвала сбърчвало сбърчвали
членувана сбърчвалия сбърчвалата сбърчвалото сбърчвалите
с пълен член сбърчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбърчван сбърчвана сбърчвано сбърчвани
членувана сбърчвания сбърчваната сбърчваното сбърчваните
с пълен член сбърчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбърчващ сбърчваща сбърчващо сбърчващи
членувана сбърчващия сбърчващата сбърчващото сбърчващите
с пълен член сбърчващият — — —
Деепричастие
сбърчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сбър-ч-вам
  • форми сбърчваш, несв. и сбърча, св.
Източник
сбърчвам се

1. Сбръчквам се.

2. Ставам на гънки, свивам се при изсъхване, изгаряне.

Плодовете се бяха сбърчили от сушата.
Листът се сбърчи и изчезна в пламъците.
  • възвратен глагол
  • форми сбърча се