сбръ́чкам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сбръчкам сбръчкаме
второ лице сбръчкаш сбръчкате
трето лице сбръчка сбръчкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сбръчках сбръчкахме
второ лице сбръчка сбръчкахте
трето лице сбръчка сбръчкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сбръчках сбръчкахме
второ лице сбръчкаше сбръчкахте
трето лице сбръчкаше сбръчкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сбръчкай сбръчкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбръчкал сбръчкала сбръчкало сбръчкали
членувана сбръчкалия сбръчкалата сбръчкалото сбръчкалите
с пълен член сбръчкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбръчкал сбръчкала сбръчкало сбръчкали
членувана сбръчкалия сбръчкалата сбръчкалото сбръчкалите
с пълен член сбръчкалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сбръчкан сбръчкана сбръчкано сбръчкани
членувана сбръчкания сбръчканата сбръчканото сбръчканите
с пълен член сбръчканият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне сбръч-кам
  • форми сбръчкаш, св.
Източник