саморазпра́вя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице саморазправя саморазправим
второ лице саморазправиш саморазправите
трето лице саморазправи саморазправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице саморазправих саморазправихме
второ лице саморазправи саморазправихте
трето лице саморазправи саморазправиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице саморазправех саморазправехме
второ лице саморазправеше саморазправехте
трето лице саморазправеше саморазправеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
саморазправи саморазправете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана саморазправил саморазправила саморазправило саморазправили
членувана саморазправилия саморазправилата саморазправилото саморазправилите
с пълен член саморазправилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана саморазправел саморазправела саморазправело саморазправели
членувана саморазправелия саморазправелата саморазправелото саморазправелите
с пълен член саморазправелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана саморазправен саморазправена саморазправено саморазправени
членувана саморазправения саморазправената саморазправеното саморазправените
с пълен член саморазправеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана саморазправещ саморазправеща саморазправещо саморазправещи
членувана саморазправещия саморазправещата саморазправещото саморазправещите
с пълен член саморазправещият — — —
Деепричастие
саморазправейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне са-мо-раз-п-ра-вя
  • форми се, саморазправиш се, мин. св. саморазправих се, мин. прич. саморазправил се, св.
Източник