саморазпра́вям

Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта.

Саморазправям се с крадеца.
саморазправа — съществително име Прибягвам до саморазправа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице саморазправям саморазправяме
второ лице саморазправяш саморазправяте
трето лице саморазправя саморазправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице саморазправях саморазправяхме
второ лице саморазправя саморазправяхте
трето лице саморазправя саморазправяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице саморазправях саморазправяхме
второ лице саморазправяше саморазправяхте
трето лице саморазправяше саморазправяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
саморазправяй саморазправяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана саморазправял саморазправяла саморазправяло саморазправяли
членувана саморазправялия саморазправялата саморазправялото саморазправялите
с пълен член саморазправялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана саморазправял саморазправяла саморазправяло саморазправяли
членувана саморазправялия саморазправялата саморазправялото саморазправялите
с пълен член саморазправялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана саморазправящ саморазправяща саморазправящо саморазправящи
членувана саморазправящия саморазправящата саморазправящото саморазправящите
с пълен член саморазправящият — — —
Деепричастие
саморазправяйки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне са-мо-раз-п-ра-вям
  • форми се, саморазправяш се, несв. и саморазправя се, св.
Източник