самозабра́ва

1. Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание.

Танцувам до самозабрава.
Хваля се до самозабрава.
Пиян до самозабрава.

2. Превишаване на правата, на собственото значение, възможности.

Стигам до самозабрава.
единствено число множествено число
нечленувана самозабрава самозабрави
членувана самозабравата самозабравите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне са-мо-заб-ра-ва
  • форми само ед.
Източник