с умисъл

1. С преднамерено намерение; умишлено, нарочно, неслучайно.

2. Съзнателно извършено действие, целящо определен резултат – положителен или отрицателен.

3. В правен контекст: действие, извършено със съзнателно намерение за настъпване на противоправен резултат.

От с + умисъл („намерение, преднамереност, цел“).

направено с умисъл
казано с умисъл
сторено с умисъл
извършено с умисъл
  • наречие
Източник