наме́ря

1. Да открия нещо загубено, неизвестно или скрито.

2. Да видя случайно, да открия, да забележа.

Виж:

намѣрити старобългарски наме́ря

ст.-бълг. намѣрити, намѣрѭ μετρεῖν „измервам“ (Зогр., Мар., Асем.). Праслав. *naměriti, *naměrjǫ (сърбохърв. намјерити, намерим „намирам, измислям, предвиждам“, намјерити се „срещам“, словен. nameriti „измервам, нацелвам“, чеш. naměřiti, пол. namierzyć, г.-луж. naměrić, д.-луж. naměriś „измервам, премервам“, рус. намерить „премервам“, укр. намiритися „нацелвам“, белор. намерыцца „решавам се“), от *na- + *měriti „меря“

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намеря намерим
второ лице намериш намерите
трето лице намери намерят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намерих намерихме
второ лице намери намерихте
трето лице намери намериха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намерех намерехме
второ лице намереше намерехте
трето лице намереше намереха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намери намерете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намерил намерила намерило намерили
членувана намерилия намерилата намерилото намерилите
с пълен член намерилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намерел намерела намерело намерели
членувана намерелия намерелата намерелото намерелите
с пълен член намерелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намерен намерена намерено намерени
членувана намерения намерената намереното намерените
с пълен член намереният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-ме-ря
  • форми наме́риш, мин. св. наме́рих, мин. прич. наме́рил, св.
Източници