ръ́фам

1. (кого, какво, разговорно) Хапя и късам със зъби; разкъсвам, глождя.

Кучето ръфа хляб.

2. (кого, какво, диалектно) Ухапвам, хапя.

Кучето ме ръфа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ръфам ръфаме
второ лице ръфаш ръфате
трето лице ръфа ръфат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ръфах ръфахме
второ лице ръфа ръфахте
трето лице ръфа ръфаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ръфах ръфахме
второ лице ръфаше ръфахте
трето лице ръфаше ръфаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ръфай ръфайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръфал ръфала ръфало ръфали
членувана ръфалия ръфалата ръфалото ръфалите
с пълен член ръфалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръфал ръфала ръфало ръфали
членувана ръфалия ръфалата ръфалото ръфалите
с пълен член ръфалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръфан ръфана ръфано ръфани
членувана ръфания ръфаната ръфаното ръфаните
с пълен член ръфаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръфащ ръфаща ръфащо ръфащи
членувана ръфащия ръфащата ръфащото ръфащите
с пълен член ръфащият — — —
Деепричастие
ръфайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ръ-фам
  • форми ръфаш, несв.
Източник