разчу́пя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разчупя разчупим
второ лице разчупиш разчупите
трето лице разчупи разчупят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разчупих разчупихме
второ лице разчупи разчупихте
трето лице разчупи разчупиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разчупех разчупехме
второ лице разчупеше разчупехте
трето лице разчупеше разчупеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разчупи разчупете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчупил разчупила разчупило разчупили
членувана разчупилия разчупилата разчупилото разчупилите
с пълен член разчупилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчупел разчупела разчупело разчупели
членувана разчупелия разчупелата разчупелото разчупелите
с пълен член разчупелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчупен разчупена разчупено разчупени
членувана разчупения разчупената разчупеното разчупените
с пълен член разчупеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-чу-пя
  • форми разчупиш, мин. св. разчупих, мин. прич. разчупил, св.
Източник