разха́йтя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разхайтя разхайтим
второ лице разхайтиш разхайтите
трето лице разхайти разхайтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разхайтих разхайтихме
второ лице разхайти разхайтихте
трето лице разхайти разхайтиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разхайтех разхайтехме
второ лице разхайтеше разхайтехте
трето лице разхайтеше разхайтеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разхайти разхайтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхайтил разхайтила разхайтило разхайтили
членувана разхайтилия разхайтилата разхайтилото разхайтилите
с пълен член разхайтилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхайтел разхайтела разхайтело разхайтели
членувана разхайтелия разхайтелата разхайтелото разхайтелите
с пълен член разхайтелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхайтен разхайтена разхайтено разхайтени
членувана разхайтения разхайтената разхайтеното разхайтените
с пълен член разхайтеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-хай-тя
  • форми разхайтиш, мин. св. разхайтих, мин. прич. разхайтил, св.
Източник