разха́йтвам

(кого) Не държа строго, глезя, та правя разхайтен, хайта.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разхайтвам разхайтваме
второ лице разхайтваш разхайтвате
трето лице разхайтва разхайтват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разхайтвах разхайтвахме
второ лице разхайтва разхайтвахте
трето лице разхайтва разхайтваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разхайтвах разхайтвахме
второ лице разхайтваше разхайтвахте
трето лице разхайтваше разхайтваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разхайтвай разхайтвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхайтвал разхайтвала разхайтвало разхайтвали
членувана разхайтвалия разхайтвалата разхайтвалото разхайтвалите
с пълен член разхайтвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхайтвал разхайтвала разхайтвало разхайтвали
членувана разхайтвалия разхайтвалата разхайтвалото разхайтвалите
с пълен член разхайтвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхайтван разхайтвана разхайтвано разхайтвани
членувана разхайтвания разхайтваната разхайтваното разхайтваните
с пълен член разхайтваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разхайтващ разхайтваща разхайтващо разхайтващи
членувана разхайтващия разхайтващата разхайтващото разхайтващите
с пълен член разхайтващият — — —
Деепричастие
разхайтвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-хайт-вам
  • форми разхайтваш, несв. и разхайтя, св.
Източник
разхайтвам се

Ставам разхайтен, безделник.

  • възвратен глагол
  • форми разхайтя се