разтъ́пча

1, 2]].

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтъпча разтъпчем
второ лице разтъпчеш разтъпчете
трето лице разтъпче разтъпчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтъпках разтъпкахме
второ лице разтъпка разтъпкахте
трето лице разтъпка разтъпкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтъпчех разтъпчехме
второ лице разтъпчеше разтъпчехте
трето лице разтъпчеше разтъпчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтъпчи разтъпчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтъпкал разтъпкала разтъпкало разтъпкали
членувана разтъпкалия разтъпкалата разтъпкалото разтъпкалите
с пълен член разтъпкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтъпчел разтъпчела разтъпчело разтъпчели
членувана разтъпчелия разтъпчелата разтъпчелото разтъпчелите
с пълен член разтъпчелият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-тъп-ча
  • форми разтъпчеш, мин. св. разтъпках, мин. прич. разтъпкал, св.
Източник