разтъ́пквам

1. (кого, какво) Извеждам навън да се движи малко, за да не се схване.

Разтъпквам коня.

2. (какво) Правя да стане сбит, улегнал чрез тъпкане; утъпквам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтъпквам разтъпкваме
второ лице разтъпкваш разтъпквате
трето лице разтъпква разтъпкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтъпквах разтъпквахме
второ лице разтъпква разтъпквахте
трето лице разтъпква разтъпкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтъпквах разтъпквахме
второ лице разтъпкваше разтъпквахте
трето лице разтъпкваше разтъпкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтъпквай разтъпквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтъпквал разтъпквала разтъпквало разтъпквали
членувана разтъпквалия разтъпквалата разтъпквалото разтъпквалите
с пълен член разтъпквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтъпквал разтъпквала разтъпквало разтъпквали
членувана разтъпквалия разтъпквалата разтъпквалото разтъпквалите
с пълен член разтъпквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтъпкван разтъпквана разтъпквано разтъпквани
членувана разтъпквания разтъпкваната разтъпкваното разтъпкваните
с пълен член разтъпкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтъпкващ разтъпкваща разтъпкващо разтъпкващи
членувана разтъпкващия разтъпкващата разтъпкващото разтъпкващите
с пълен член разтъпкващият — — —
Деепричастие
разтъпквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-тъп-к-вам
  • форми разтъпкваш, несв. и разтъпча, св.
Източник
разтъпквам се

Движа се малко; раздвижвам се.

  • възвратен глагол
  • форми разтъпча се