разтуша́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтуша разтушим
второ лице разтушиш разтушите
трето лице разтуши разтушат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтуших разтушихме
второ лице разтуши разтушихте
трето лице разтуши разтушиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтушах разтушахме
второ лице разтушеше разтушахте
трето лице разтушеше разтушаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтуши разтушете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтушил разтушила разтушило разтушили
членувана разтушилия разтушилата разтушилото разтушилите
с пълен член разтушилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтушал разтушала разтушало разтушали
членувана разтушалия разтушалата разтушалото разтушалите
с пълен член разтушалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтушен разтушена разтушено разтушени
членувана разтушения разтушената разтушеното разтушените
с пълен член разтушеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-ту-ша
  • форми разтушиш, мин. св. разтуших, мин. прич. разтушил, св.
Източник