разту́ря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтуря разтурим
второ лице разтуриш разтурите
трето лице разтури разтурят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтурих разтурихме
второ лице разтури разтурихте
трето лице разтури разтуриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтурех разтурехме
второ лице разтуреше разтурехте
трето лице разтуреше разтуреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтури разтурете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтурил разтурила разтурило разтурили
членувана разтурилия разтурилата разтурилото разтурилите
с пълен член разтурилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтурел разтурела разтурело разтурели
членувана разтурелия разтурелата разтурелото разтурелите
с пълен член разтурелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтурен разтурена разтурено разтурени
членувана разтурения разтурената разтуреното разтурените
с пълен член разтуреният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-ту-ря
  • форми разтуриш, мин. св. разтурих, мин. прич. разтурил, св.
Източник