разту́рям

разговорно

1. (какво) Развалям.

Разтурям къща.
Разтурям годеж.
Разтурям приятелство.

2. (какво) Разхвърлям, разбърквам.

Разтурям стаята.

3. (какво) Разстилам, пръскам върху голяма площ.

Разтурихме сеното да съхне.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтурям разтуряме
второ лице разтуряш разтуряте
трето лице разтуря разтурят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтурях разтуряхме
второ лице разтуря разтуряхте
трето лице разтуря разтуряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтурях разтуряхме
второ лице разтуряше разтуряхте
трето лице разтуряше разтуряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтуряй разтуряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтурял разтуряла разтуряло разтуряли
членувана разтурялия разтурялата разтурялото разтурялите
с пълен член разтурялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтурял разтуряла разтуряло разтуряли
членувана разтурялия разтурялата разтурялото разтурялите
с пълен член разтурялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтурян разтуряна разтуряно разтуряни
членувана разтуряния разтуряната разтуряното разтуряните
с пълен член разтуряният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтурящ разтуряща разтурящо разтурящи
членувана разтурящия разтурящата разтурящото разтурящите
с пълен член разтурящият — — —
Деепричастие
разтуряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ту-рям
  • форми разтуряш, несв. и разтуря, св.
Източник