разтръбя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтръбя разтръбим
второ лице разтръбиш разтръбите
трето лице разтръби разтръбят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтръбих разтръбихме
второ лице разтръби разтръбихте
трето лице разтръби разтръбиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтръбях разтръбяхме
второ лице разтръбеше разтръбяхте
трето лице разтръбеше разтръбяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтръби разтръбете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръбил разтръбила разтръбило разтръбили
членувана разтръбилия разтръбилата разтръбилото разтръбилите
с пълен член разтръбилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръбял разтръбяла разтръбяло разтръбели
членувана разтръбялия разтръбялата разтръбялото разтръбелите
с пълен член разтръбялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръбен разтръбена разтръбено разтръбени
членувана разтръбения разтръбената разтръбеното разтръбените
с пълен член разтръбеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-т-ръ-бя
  • форми разтръбиш, мин. св. разтръбих, мин. прич. разтръбил, св.
Източник