разсъ́ня
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсъня разсъним
второ лице разсъниш разсъните
трето лице разсъни разсънят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсъних разсънихме
второ лице разсъни разсънихте
трето лице разсъни разсъниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсънех разсънехме
второ лице разсънеше разсънехте
трето лице разсънеше разсънеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсъни разсънете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсънил разсънила разсънило разсънили
членувана разсънилия разсънилата разсънилото разсънилите
с пълен член разсънилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсънел разсънела разсънело разсънели
членувана разсънелия разсънелата разсънелото разсънелите
с пълен член разсънелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсънен разсънена разсънено разсънени
членувана разсънения разсънената разсъненото разсънените
с пълен член разсъненият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-съ-ня
  • форми разсъниш, мин. св. разсъних, мин. прич. разсънил, св.
Източник