разсъ́нвам

(кого) Правя да не може да заспи.

Разсъних детето.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсънвам разсънваме
второ лице разсънваш разсънвате
трето лице разсънва разсънват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсънвах разсънвахме
второ лице разсънва разсънвахте
трето лице разсънва разсънваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсънвах разсънвахме
второ лице разсънваше разсънвахте
трето лице разсънваше разсънваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсънвай разсънвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсънвал разсънвала разсънвало разсънвали
членувана разсънвалия разсънвалата разсънвалото разсънвалите
с пълен член разсънвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсънвал разсънвала разсънвало разсънвали
членувана разсънвалия разсънвалата разсънвалото разсънвалите
с пълен член разсънвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсънван разсънвана разсънвано разсънвани
членувана разсънвания разсънваната разсънваното разсънваните
с пълен член разсънваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсънващ разсънваща разсънващо разсънващи
членувана разсънващия разсънващата разсънващото разсънващите
с пълен член разсънващият — — —
Деепричастие
разсънвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-сън-вам
  • форми разсънваш, несв. и разсъня, св.
Източник
разсънвам се

Преодолявам съня си, дрямката си, та не мога да заспя дори и да искам.

Уплаших се и се разсъних.
  • възвратен глагол
  • форми разсъня се