разсро́чвам

1. (какво) Разпределям извършването на една работа (в частност изплащането на дълг) на отделни етапи със свои срокове.

2. (какво) Отсрочвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсрочвам разсрочваме
второ лице разсрочваш разсрочвате
трето лице разсрочва разсрочват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсрочвах разсрочвахме
второ лице разсрочва разсрочвахте
трето лице разсрочва разсрочваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсрочвах разсрочвахме
второ лице разсрочваше разсрочвахте
трето лице разсрочваше разсрочваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсрочвай разсрочвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсрочвал разсрочвала разсрочвало разсрочвали
членувана разсрочвалия разсрочвалата разсрочвалото разсрочвалите
с пълен член разсрочвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсрочвал разсрочвала разсрочвало разсрочвали
членувана разсрочвалия разсрочвалата разсрочвалото разсрочвалите
с пълен член разсрочвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсрочван разсрочвана разсрочвано разсрочвани
членувана разсрочвания разсрочваната разсрочваното разсрочваните
с пълен член разсрочваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсрочващ разсрочваща разсрочващо разсрочващи
членувана разсрочващия разсрочващата разсрочващото разсрочващите
с пълен член разсрочващият — — —
Деепричастие
разсрочвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-сроч-вам
  • форми разсрочваш, несв. и разсроча, св.
Източник