разсро́ча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсроча разсрочим
второ лице разсрочиш разсрочите
трето лице разсрочи разсрочат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсрочих разсрочихме
второ лице разсрочи разсрочихте
трето лице разсрочи разсрочиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсрочех разсрочехме
второ лице разсрочеше разсрочехте
трето лице разсрочеше разсрочеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсрочи разсрочете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсрочил разсрочила разсрочило разсрочили
членувана разсрочилия разсрочилата разсрочилото разсрочилите
с пълен член разсрочилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсрочел разсрочела разсрочело разсрочели
членувана разсрочелия разсрочелата разсрочелото разсрочелите
с пълен член разсрочелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсрочен разсрочена разсрочено разсрочени
членувана разсрочения разсрочената разсроченото разсрочените
с пълен член разсроченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-сро-ча
  • форми разсрочиш, мин. св. разсрочих, мин. прич. разсрочил, св.
Източник