разсме́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсмея разсмеем
второ лице разсмееш разсмеете
трето лице разсмее разсмеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсмях разсмяхме
второ лице разсмя разсмяхте
трето лице разсмя разсмяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсмеех разсмеехме
второ лице разсмееше разсмеехте
трето лице разсмееше разсмееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсмей разсмейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсмял разсмяла разсмяло разсмели
членувана разсмелия разсмялата разсмялото разсмелите
с пълен член разсмелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсмеел разсмеела разсмеело разсмеели
членувана разсмеелия разсмеелата разсмеелото разсмеелите
с пълен член разсмеелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсмян разсмяна разсмяно разсмени
членувана разсмяния разсмяната разсмяното разсмените
с пълен член разсмяният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-смея
  • форми разсмееш, мин. св. разсмях, мин. прич. разсмял, св.
Източник