разпъ́на
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпъна разпънем
второ лице разпънеш разпънете
трето лице разпъне разпънат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпънах разпънахме
второ лице разпъна разпънахте
трето лице разпъна разпънаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпънех разпънехме
второ лице разпънеше разпънехте
трето лице разпънеше разпънеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпъни разпънете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпънал разпънала разпънало разпънали
членувана разпъналия разпъналата разпъналото разпъналите
с пълен член разпъналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпънел разпънела разпънело разпънели
членувана разпънелия разпънелата разпънелото разпънелите
с пълен член разпънелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпънат разпъната разпънато разпънати
членувана разпънатия разпънатата разпънатото разпънатите
с пълен член разпънатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-пъ-на
  • форми разпънеш, мин. св. разпънах, мин. прич. разпънал, св.
Източник