разпъ́дя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпъдя разпъдим
второ лице разпъдиш разпъдите
трето лице разпъди разпъдят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпъдих разпъдихме
второ лице разпъди разпъдихте
трето лице разпъди разпъдиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпъдех разпъдехме
второ лице разпъдеше разпъдехте
трето лице разпъдеше разпъдеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпъди разпъдете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъдил разпъдила разпъдило разпъдили
членувана разпъдилия разпъдилата разпъдилото разпъдилите
с пълен член разпъдилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъдел разпъдела разпъдело разпъдели
членувана разпъделия разпъделата разпъделото разпъделите
с пълен член разпъделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъден разпъдена разпъдено разпъдени
членувана разпъдения разпъдената разпъденото разпъдените
с пълен член разпъденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-пъ-дя
  • форми разпъдиш, мин. св. разпъдих, мин. прич. разпъдил, св.
Източник