разпра́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпратя разпратим
второ лице разпратиш разпратите
трето лице разпрати разпратят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпратих разпратихме
второ лице разпрати разпратихте
трето лице разпрати разпратиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпратех разпратехме
второ лице разпратеше разпратехте
трето лице разпратеше разпратеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпрати разпратете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпратил разпратила разпратило разпратили
членувана разпратилия разпратилата разпратилото разпратилите
с пълен член разпратилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпрател разпратела разпратело разпратели
членувана разпрателия разпрателата разпрателото разпрателите
с пълен член разпрателият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпратен разпратена разпратено разпратени
членувана разпратения разпратената разпратеното разпратените
с пълен член разпратеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-п-ра-тя
  • форми разпратиш, мин. св. разпратих, мин. прич. разпратил, св.
Източник