разпра́ва

Караница, спор, разпра, препирня, разправяне.

единствено число множествено число
нечленувана разправа разправи
членувана разправата разправите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне раз-п-ра-ва
  • форми мн. разправи
Източник