разпоредя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпоредя разпоредим
второ лице разпоредиш разпоредите
трето лице разпореди разпоредят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпоредих разпоредихме
второ лице разпореди разпоредихте
трето лице разпореди разпоредиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпоредях разпоредяхме
второ лице разпоредеше разпоредяхте
трето лице разпоредеше разпоредяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпореди разпоредете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпоредил разпоредила разпоредило разпоредили
членувана разпоредилия разпоредилата разпоредилото разпоредилите
с пълен член разпоредилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпоредял разпоредяла разпоредяло разпоредели
членувана разпоредялия разпоредялата разпоредялото разпоределите
с пълен член разпоредялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпореден разпоредена разпоредено разпоредени
членувана разпоредения разпоредената разпореденото разпоредените
с пълен член разпореденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-по-ре-дя
  • форми разпоредиш, мин. св. разпоредих, мин. прич. разпоредил, св.
Източник