разплета́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разплета разплетем
второ лице разплетеш разплетете
трето лице разплете разплетат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разплетох разплетохме
второ лице разплете разплетохте
трето лице разплете разплетоха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разплетях разплетяхме
второ лице разплетеше разплетяхте
трето лице разплетеше разплетяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разплети разплетете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплел разплела разплело разплели
членувана разплелия разплелата разплелото разплелите
с пълен член разплелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплетял разплетяла разплетяло разплетели
членувана разплетялия разплетялата разплетялото разплетелите
с пълен член разплетялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплетен разплетена разплетено разплетени
членувана разплетения разплетената разплетеното разплетените
с пълен член разплетеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-п-ле-та
  • форми разплетеш, мин. св. разплетох, мин. прич. разплел, св.
Източник