разпе́ня
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпеня разпеним
второ лице разпениш разпените
трето лице разпени разпенят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпених разпенихме
второ лице разпени разпенихте
трето лице разпени разпениха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпенех разпенехме
второ лице разпенеше разпенехте
трето лице разпенеше разпенеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпени разпенете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпенил разпенила разпенило разпенили
членувана разпенилия разпенилата разпенилото разпенилите
с пълен член разпенилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпенел разпенела разпенело разпенели
членувана разпенелия разпенелата разпенелото разпенелите
с пълен член разпенелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпенен разпенена разпенено разпенени
членувана разпенения разпенената разпененото разпенените
с пълен член разпененият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-пе-ня
  • форми разпениш, мин. св. разпених, мин. прич. разпенил, св.
Източник