разпе́нвам

(какво) Правя да се появи пяна.

Разпенвам белтъци.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпенвам разпенваме
второ лице разпенваш разпенвате
трето лице разпенва разпенват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпенвах разпенвахме
второ лице разпенва разпенвахте
трето лице разпенва разпенваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпенвах разпенвахме
второ лице разпенваше разпенвахте
трето лице разпенваше разпенваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпенвай разпенвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпенвал разпенвала разпенвало разпенвали
членувана разпенвалия разпенвалата разпенвалото разпенвалите
с пълен член разпенвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпенвал разпенвала разпенвало разпенвали
членувана разпенвалия разпенвалата разпенвалото разпенвалите
с пълен член разпенвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпенван разпенвана разпенвано разпенвани
членувана разпенвания разпенваната разпенваното разпенваните
с пълен член разпенваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпенващ разпенваща разпенващо разпенващи
членувана разпенващия разпенващата разпенващото разпенващите
с пълен член разпенващият — — —
Деепричастие
разпенвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-пен-вам
  • форми разпенваш, несв. и разпеня, св.
Източник
разпенвам се

1. Ставам на пяна или се появява пяна по мен.

Млякото се разпени.
Вълните се разпениха.

2. (преносно) Обхваща ме силен яд, гняв, та ми излиза пяна на устата.

  • възвратен глагол
  • форми разпеня се