разоръжа́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разоръжа разоръжим
второ лице разоръжиш разоръжите
трето лице разоръжи разоръжат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разоръжих разоръжихме
второ лице разоръжи разоръжихте
трето лице разоръжи разоръжиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разоръжах разоръжахме
второ лице разоръжеше разоръжахте
трето лице разоръжеше разоръжаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разоръжи разоръжете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разоръжил разоръжила разоръжило разоръжили
членувана разоръжилия разоръжилата разоръжилото разоръжилите
с пълен член разоръжилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разоръжал разоръжала разоръжало разоръжали
членувана разоръжалия разоръжалата разоръжалото разоръжалите
с пълен член разоръжалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разоръжен разоръжена разоръжено разоръжени
членувана разоръжения разоръжената разоръженото разоръжените
с пълен член разоръженият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне ра-зо-ръ-жа
  • форми разоръжиш, мин. св. разоръжих, мин. прич. разоръжил, св.
Източник